Каня те за партия шах

От най-ранна възраст децата могат да се занимават с шах.
Някои треньори твърдят, че подходящата възраст за начало е 4 г., други са на мнение, че е по-разумно да се изчака до 5-6 г.
Едно е вярно – малчуганите няма да научат правилата от раз, но ще се забавляват.

Ако детето проявява интерес, научило е да реди дъската и да мести фигури с татко си, запишете го да учи шах.
Заниманията са по 30 минути и успяват да задържат интереса на децата. Треньорите им разказват за историята на играта и легенди – всичко е съобразено с възрастта на малчуганите.
У нас има няколко начални училища, които са въвели шахмата като занимание за деца от II и III клас.

Ползите:

1. Шахматът развива аналитичното мислене и въображението – учи децата да мислят логично, повишава техния интелект и IQ.

2. В зависимост от методиката на обучение, тренира паметта  – играчите запомнят поредица от ходове и позиции.

3. Играта ги тласка да взимат самостоятелни решения – те стават по-решителни в живота, не се страхуват да експериментират, да предлагат решения и понасят последиците от тях.
И е много възможно, именно благодарение на шаха, един ден, когато пораснат, да станат по-предприемчиви и самостоятелни.

4. Забавлява – след като научат правилата и поиграят година-две (може да не станат състезатели), любовта остава за цял живот. 
Винаги ще могат да поканят приятел на партия шах.

Снимка: Guliver / iStock

5. Учи хлапетата да печелят и да губят – играта тренира социални умения, да се противопоставиш на опонента, да предвидиш ходовете му, да докажеш, че си по-хитър или по-умен ...
Това може да е добра подготовка за бъдещата конкуренция в живота.

6. Тренира концентрацията. Едва ли може да се сетите за друга игра, която да налага такова съсредоточаване.
Това е огромно предимство и ... недостатък, защото не всяко дете ще издържи на натиска. Защото, като във всеки спорт, целта е да се победи противникът – ама честно. Без да мамиш. И по-съобразителният – печели.

Така шахът развива и логическо мислене и умения да изградиш стратегия, да я устоиш докрай, без да губиш логиката.
Или елегантно да загубиш. И да приемеш достойно поражението.

Снимка: Guliver / iStock

Добре е да знаете: играта не е само за „талантливи“ и „надарени“ деца. И ако на детето не му допадне, или ако не се справя добре, това не значи, че му липсва интелектуален потенциал. Въпрос на предпочитания. И няма нищо тревожно, ако след като е изкарало един въвеждащ курс, то откаже да продължи.

Мона Василева